ошипявал

Речник на българския език

1. ошипявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошипявал е производна форма на ошипявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошипявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошипявал е производна форма на ошипявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ошипявал — мин. деят. св. прич. м. р.

ошипявал е производна форма на ошипявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ошипявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошипявал е производна форма на ошипявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).