ошеташе

Речник на българския език

1. ошеташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ошеташе е производна форма на ошетам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ошеташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ошеташе е производна форма на ошетам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).