ошетаха

Речник на българския език

1. ошетаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ошетаха е производна форма на ошетам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошетаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ошетаха е производна форма на ошетам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).