ошетал

Речник на българския език

1. ошетал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошетал е производна форма на ошетам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошетал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошетал е производна форма на ошетам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ошетал — мин. деят. св. прич. м. р.

ошетал е производна форма на ошетам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ошетал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошетал е производна форма на ошетам (мин. деят. несв. прич. м. р.).