ошашавяло

Речник на българския език

1. ошашавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошашавяло е производна форма на ошашавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошашавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ошашавяло е производна форма на ошашавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).