ошашавяла

Речник на българския език

1. ошашавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошашавяла е производна форма на ошашавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошашавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ошашавяла е производна форма на ошашавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).