ошашавял

Речник на българския език

1. ошашавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошашавял е производна форма на ошашавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошашавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошашавял е производна форма на ошашавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).