ошашавявал си

Речник на българския език

1. ошашавявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошашавявал си е производна форма на ошашавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ошашавявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошашавявал си е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ошашавявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошашавявал си е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).