ошашавявало си

Речник на българския език

1. ошашавявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошашавявало си е производна форма на ошашавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошашавявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошашавявало си е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. ошашавявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошашавявало си е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).