ошашавявало

Речник на българския език

1. ошашавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошашавявало е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошашавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошашавявало е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ошашавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошашавявало е производна форма на ошашавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ошашавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ошашавявало е производна форма на ошашавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).