ошашавявала

Речник на българския език

1. ошашавявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошашавявала е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошашавявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошашавявала е производна форма на ошашавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ошашавявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошашавявала е производна форма на ошашавявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ошашавявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ошашавявала е производна форма на ошашавявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).