ошашавил си

Речник на българския език

1. ошашавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошашавил си е производна форма на ошашавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ошашавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошашавил си е производна форма на ошашавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).