ошашави

Речник на българския език

1. ошашави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ошашави е производна форма на ошашавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ошашави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ошашави е производна форма на ошашавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ошашави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ошашави е производна форма на ошашавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ошашави — повелително наклонение, ед. ч.

ошашави е производна форма на ошашавя (повелително наклонение, ед. ч.).