ошарил си

Речник на българския език

1. ошарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошарил си е производна форма на ошаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ошарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошарил си е производна форма на ошаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).