ошарило

Речник на българския език

1. ошарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошарило е производна форма на ошаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошарило е производна форма на ошаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).