ошарили

Речник на българския език

1. ошарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ошарили е производна форма на ошаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ошарили е производна форма на ошаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).