ошарила

Речник на българския език

1. ошарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошарила е производна форма на ошаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошарила е производна форма на ошаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).