ошарил

Речник на българския език

1. ошарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошарил е производна форма на ошаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошарил — мин. деят. св. прич. м. р.

ошарил е производна форма на ошаря (мин. деят. св. прич. м. р.).