ошари

Речник на българския език

1. ошари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ошари е производна форма на ошаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ошари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ошари е производна форма на ошаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ошари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ошари е производна форма на ошаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ошари — повелително наклонение, ед. ч.

ошари е производна форма на ошаря (повелително наклонение, ед. ч.).