ошарело

Речник на българския език

1. ошарело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошарело е производна форма на ошаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошарело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ошарело е производна форма на ошаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).