ошарели

Речник на българския език

1. ошарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ошарели е производна форма на ошаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ошарели е производна форма на ошаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).