ошарел

Речник на българския език

1. ошарел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошарел е производна форма на ошаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошарел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошарел е производна форма на ошаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).