очукаха

Речник на българския език

1. очукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

очукаха е производна форма на очукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. очукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

очукаха е производна форма на очукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).