очукал

Речник на българския език

1. очукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очукал е производна форма на очукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. очукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очукал е производна форма на очукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. очукал — мин. деят. св. прич. м. р.

очукал е производна форма на очукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. очукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

очукал е производна форма на очукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).