очовечило е

Речник на българския език

1. очовечило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очовечило е е производна форма на очовеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. очовечило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очовечило е е производна форма на очовеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).