очовечило

Речник на българския език

1. очовечило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очовечило е производна форма на очовеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. очовечило — мин. деят. св. прич. ср. р.

очовечило е производна форма на очовеча (мин. деят. св. прич. ср. р.).