очовечил

Речник на българския език

1. очовечил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очовечил е производна форма на очовеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. очовечил — мин. деят. св. прич. м. р.

очовечил е производна форма на очовеча (мин. деят. св. прич. м. р.).