очовечало

Речник на българския език

1. очовечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очовечало е производна форма на очовеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. очовечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

очовечало е производна форма на очовеча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).