очовечавало

Речник на българския език

1. очовечавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очовечавало е производна форма на очовечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. очовечавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очовечавало е производна форма на очовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. очовечавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

очовечавало е производна форма на очовечавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. очовечавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

очовечавало е производна форма на очовечавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).