очовечавала

Речник на българския език

1. очовечавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

очовечавала е производна форма на очовечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. очовечавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

очовечавала е производна форма на очовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. очовечавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

очовечавала е производна форма на очовечавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. очовечавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

очовечавала е производна форма на очовечавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).