очовечавал

Речник на българския език

1. очовечавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очовечавал е производна форма на очовечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. очовечавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очовечавал е производна форма на очовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. очовечавал — мин. деят. св. прич. м. р.

очовечавал е производна форма на очовечавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. очовечавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

очовечавал е производна форма на очовечавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).