очистило

Речник на българския език

1. очистило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очистило е производна форма на очистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. очистило — мин. деят. св. прич. ср. р.

очистило е производна форма на очистя (мин. деят. св. прич. ср. р.).