очистело

Речник на българския език

1. очистело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очистело е производна форма на очистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. очистело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

очистело е производна форма на очистя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).