очешела

Речник на българския език

1. очешела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

очешела е производна форма на очеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. очешела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

очешела е производна форма на очеша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).