очесали

Речник на българския език

1. очесали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

очесали е производна форма на очеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. очесали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

очесали е производна форма на очеша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).