очаровал

Речник на българския език

1. очаровал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очаровал е производна форма на очаровам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. очаровал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очаровал е производна форма на очаровам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. очаровал — мин. деят. св. прич. м. р.

очаровал е производна форма на очаровам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. очаровал — мин. деят. несв. прич. м. р.

очаровал е производна форма на очаровам (мин. деят. несв. прич. м. р.).