очаквал

Речник на българския език

1. очаквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очаквал е производна форма на очаквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. очаквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очаквал е производна форма на очаквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. очаквал — мин. деят. св. прич. м. р.

очаквал е производна форма на очаквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. очаквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

очаквал е производна форма на очаквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).