оцъклил е

Речник на българския език

1. оцъклил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оцъклил е е производна форма на оцъкля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оцъклил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оцъклил е е производна форма на оцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).