оцъклели

Речник на българския език

1. оцъклели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оцъклели е производна форма на оцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оцъклели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оцъклели е производна форма на оцъкля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).