оцелеело е

Речник на българския език

1. оцелеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оцелеело е е производна форма на оцелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).