оцелеели

Речник на българския език

1. оцелеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оцелеели е производна форма на оцелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оцелеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оцелеели е производна форма на оцелея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).