оцелеела

Речник на българския език

1. оцелеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оцелеела е производна форма на оцелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оцелеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оцелеела е производна форма на оцелея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).