оцвъквало

Речник на българския език

1. оцвъквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оцвъквало е производна форма на оцвъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оцвъквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оцвъквало е производна форма на оцвъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оцвъквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оцвъквало е производна форма на оцвъквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оцвъквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оцвъквало е производна форма на оцвъквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).