оцвъка

Речник на българския език

1. оцвъка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оцвъка е производна форма на оцвъкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оцвъка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оцвъка е производна форма на оцвъкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оцвъка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оцвъка е производна форма на оцвъкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).