оцветил е

Речник на българския език

1. оцветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оцветил е е производна форма на оцветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оцветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оцветил е е производна форма на оцветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).