оцвети

Речник на българския език

1. оцвети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оцвети е производна форма на оцветя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оцвети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оцвети е производна форма на оцветя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оцвети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оцвети е производна форма на оцветя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оцвети — повелително наклонение, ед. ч.

оцвети е производна форма на оцветя (повелително наклонение, ед. ч.).