охулило е

Речник на българския език

1. охулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

охулило е е производна форма на охуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. охулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

охулило е е производна форма на охуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).