охулила

Речник на българския език

1. охулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

охулила е производна форма на охуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. охулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

охулила е производна форма на охуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).