охулил

Речник на българския език

1. охулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охулил е производна форма на охуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охулил — мин. деят. св. прич. м. р.

охулил е производна форма на охуля (мин. деят. св. прич. м. р.).