охулел

Речник на българския език

1. охулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охулел е производна форма на охуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

охулел е производна форма на охуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).